В претъпкана стая, ето те,
Визия за красота без сравнение.
Сърцето ми препускаше, сетивата ми оживяваха,
В твое присъствие се чувствах толкова жив.
(Предприпев)
Споделихме смях, мечти и откраднати погледи,
Моменти, които се чувстваха като вечен транс.
О, очарованието, загадъчна грация,
Ти беше хвърлил магия върху това самотно пространство.
(Припев)
Но като фантом ти се изплъзна,
Оставяйки след себе си натрапчив ужас.
Тази, която избяга, неуловима душа,
Горчиво-сладък спомен, който взема своето.
(Стих 2)
Дните се превърнаха в нощи, а месеците в години,
И все пак споменът за теб остана в ушите ми.
Чудех се и се лутах, търсейки те,
В сенките на миналото се хванах за следа.
(Мост)
Някои казват, че любовта не е предназначена да продължи,
Че избледнява, оставяйки само шепоти от миналото.
Но аз отказвам да повярвам, че всичко е напразно,
За този, който се измъкна, все още копнея и поддържам.
(Припев)
Но като фантом ти се изплъзна,
Оставяйки след себе си натрапчив ужас.
Тази, която избяга, неуловима душа,
Горчиво-сладък спомен, който взема своето.
(Стих 3)
През възходите и паденията, върховете и спадовете,
Носех със себе си мечтите, които и двамата избрахме.
В сърцето си държа малка жарава надежда,
Един ден съдбата ще ни накара да избягаме.
(Outro)
Така че продължавам, с горчиво сладка усмивка,
Преследване на спомени, миля след миля.
За този, който избяга, сърцето ми винаги ще остане,
В една вечна глава, където любовта никога не избледнява.