В цялата песен Джулиан Ленън използва метафори, свързани с морето и солената вода, за да символизира дълбочината на емоциите и преживяванията в една връзка. Океанът представлява необятността и непредсказуемостта на любовта, докато солената вода символизира сълзите, болката и изцелението, които идват с нея.
Песента започва с репликата „Гледах как вълните се разбиват с часове“, задавайки тона за едно съзерцателно и интроспективно пътуване. Повтарящият се припев:"Можеш ли да усетиш океана да вика? Чуваш ли водата да тече? Усещаш ли как солената вода тече дълбоко в душата ти?" подчертава емоционалния резонанс и въздействие на връзката.
Песента се задълбочава в уязвимостта да се отвориш за любовта и страха да не бъдеш наранен. Джулиан Ленън пее:„Страхувам се от това, което ще намеря, ако те пусна да влезеш“, изразявайки колебанието и несигурността, които често съпътстват връзките. Той също така признава трансформиращата сила на любовта, особено в моменти на страдание, пеейки:„Ти си единственият, който може да ме спаси от тази тъмнина, която ме заобикаля“.
Докато песента напредва, главният герой намира сила и утеха в разгара на емоционалния смут. Редът „Бях изгубен и бях намерен, бях нагоре и бях надолу“ предполага пътуване на себеоткриване и растеж през предизвикателствата, пред които е изправена връзката.
Песента завършва с повтарящото се утвърждение:„Мога да усетя солената вода, течаща дълбоко в душата ми“, което означава, че емоционалното въздействие на връзката е оставило траен отпечатък върху главния герой.
Като цяло „Saltwater“ от Джулиан Ленън изобразява сложността и интензивността на любовта, подчертавайки емоционалната турбуленция, изцелението и личната трансформация, които могат да съпътстват дълбоките романтични връзки.