"Saltwater", титловата песен на 1991 альбома на Джулиан Ленон, е заслаждаващо красива композиция, действаща на множество нива. На повърхността тя използва океана като дълбока метафора за дълбините на любовта, болката, изцелението и личната трансформация. Солената вода става символ за сълзи и дълбокото, понякога превземащо, резонанс на човешките емоции.
Песната движи от уязвимост — "I'm afraid of what I'll find if I let you in" — през пътуване на загуба и преоткриване — "I've been lost and I've been found" — до мощно разрешение, признаващо трайното влияние на емоционалния опит: "I can feel the saltwater running deep inside my soul."
Освен личната метафора, "Saltwater" носи силен екологичен посыл. Ленон, предан еколог, написа песента отчасти в отговор на влошаването състояние на световните океани. Редове като "We are the rock, we are the stone / We are the ones who make it real" говорят за колективна отговорност. Сътрудническото видео, с ударящи образи от морски живот и замърсяване, подсилва тази тема.
Музикално, тракът смесва атмосферни клавишни, стабилен ритмичен пулс и жадуващите вокали на Ленон, създавайки звуков пейзаж, толкова голям и дълбок, колкото своя обект. Тя остава един от най-трайните и засегнати изяви на Ленон, резонантирайки едновременно като лично изповядание и планетарна молба.