Arts >> Изкуство и развлечения >  >> Музика >> Песни и текстове

„Тъй говори Заратустра“ Op. 30: Защо няма текст на знаменитото начало

Симфоничната поема на Ричард Страус от 1896 г. „Тъй говори Заратустра“ е изцяло инструментална — без гласове, без текст, без стихове. Иконичният фанфарен „Изгрев“ (три тромпети, тимпани, ниски струни) изобразява Ницшевият философски пролог само чрез музика. Страус взема заглавието и програматичната си вдъхновеност от философския роман на Фридрих Ницше „Тъй говори Заратустра“ (1883–85), но не поставя на музика нито един от думите му. Деветте части на произведението следовят главите на книгата в свободен ред, превеждайки концепции като „Жителите на заднисветове“, „Голямото стремеж“ и „Песнь за танц“ в оркестров разказ. Ако търсите вокална версия, няма да намерите такава — Страус го е замислил като абсолютна музика с философски гръбнак.

Песни и текстове

Related Categories