В цялата песен припевът подчертава „звука на лудостта“ като доминираща сила, контролираща възприятията и емоциите на главния герой. Той изобразява свят, в който границите между реалността и илюзията се размиват, оставяйки ги неспособни да разграничат какво е реално от това, което е въображаемо.
Стиховете предават слизането на главния герой в тази лудост, с препратки към техните разбити мечти, разпадащите се надежди и мрака, който засенчва тяхното съществуване. Чувстват се сякаш се давят в собствените си мисли и се питат дали някога ще могат да възвърнат разума си.
Песента изследва темите за психичното здраве, психологическия стрес и преобладаващата природа на негативните емоции. Той подчертава вътрешните борби, с които хората могат да се сблъскат, и чувството, че са погълнати от собствения си ум. Припевът служи като мощен рефрен, подчертаващ интензивността и постоянството на тази лудост, която завладява главния герой.