„The Sound of Madness“ (2008, от одноименния албум) изобразява психика, разпадаща се под дъвчащо вътрешно натиск.
Вокалът на Брент Смит превключва от сдържани куплети към експлозивни рефрени; движещият, надолу-настройен риф оглежда панъчен спирал. Бриджът („I'm not afraid to fall...“) предполага отчаян приемане.
Смит е описвал албума като съпротива на собствените си демонъти — зависимост, тревога, криза на идентичност. Песента резонанзира със слушатели, сблъскващи се с депресия, ПТСР или екзистенциална криза. Тя не слави безумието; тя звуково олицетворява го, за да подобри разпознаването и катарзиса.