Аз съм затворник в собственото си съзнание
В капан от веригите на моя собствен дизайн
Не мога да избягам, колкото и да се опитвам
Заклещен съм тук, в тази безкрайна лъжа
(Припев)
Аз съм затворник, затворник на ума си
Хванат съм в клетка по собствен дизайн
Не мога да се освободя, колкото и да се опитвам
Заклещен съм тук, в тази безкрайна лъжа
(Стих 2)
Опитах се да избягам, да намеря начин
Аз съм, но всичките ми опити бяха посрещнати с ужас
Бях побеждаван, отново и отново
Започвам да губя надежда, стигам до края
(Припев)
Аз съм затворник, затворник на ума си
Хванат съм в клетка по собствен дизайн
Не мога да се освободя, колкото и да се опитвам
Заклещен съм тук, в тази безкрайна лъжа
(Мост)
Не знам колко дълго мога да продължа така
Започвам да се губя, стига ми
Имам нужда от изход, начин да избягам
Преди да бъда напълно погълната от това тъмно място
(Припев)
Аз съм затворник, затворник на ума си
Хванат съм в клетка по собствен дизайн
Не мога да се освободя, колкото и да се опитвам
Заклещен съм тук, в тази безкрайна лъжа
(Outro)
Но няма да се откажа, няма да се подчиня
Ще продължа да се боря, каквото и да е необходимо
Ще пробия тези стени, ще намеря своя път
Аз съм затворник, но няма да остана