В свят на нюанси на синьото ти оплакваш залязващото слънце
Здрачът изпълва небето, хвърляйки сенки една по една
Денят е към своя край и нощта обгръща всички
Оставяйки те да шепнеш приказки, докато тишината привлича, нежно зове
(Предприпев)
О, ти оплакваш бледнеещата светлина, топлината, която се изплъзва
Копнеж по зората, когато новото начало господства
Но в този здрачен час намерете утеха в звездите
Те те водят през мрака, докато утрото разбие решетките си
(Припев)
Ти оплакваш заминаването на слънцето, но надеждата все още трепти
Като свещ в нощта те води до зори
През дълбоки долини и дълги сенки, то е там до теб
Ще намериш своя път, защото прегръдката на надеждата ще те преведе
(Стих 2)
Сред вечерната прегръдка спомените танцуват и играят
Шепот за скъпи мигове, като ехо от вчера
Цветовете на залеза рисуват платно в ума ви
Както мечтите летят, носени от лекия бриз, толкова мили
(Предприпев)
О, ти оплакваш бледнеещата светлина, топлината, която се изплъзва
Копнеж по зората, когато новото начало господства
Но в този здрачен час намерете утеха в звездите
Те те водят през мрака, докато утрото разбие решетките си
(Припев)
Ти оплакваш заминаването на слънцето, но надеждата все още трепти
Като свещ в нощта те води до зори
През дълбоки долини и дълги сенки, то е там до теб
Ще намериш своя път, защото прегръдката на надеждата ще те преведе
(Мост)
Луната хвърля своя сребрист блясък, фар в нощта
Води ви през това пътуване, хвърляйки нежната си светлина
Така че вдигнете погледа си към небето, нека звездите бъдат вашият водач
Те ще те отведат до утрото, където ще живеят нови мечти
(Припев)
Ти оплакваш заминаването на слънцето, но надеждата все още трепти
Като свещ в нощта те води до зори
През дълбоки долини и дълги сенки, то е там до теб
Ще намериш своя път, защото прегръдката на надеждата ще те преведе