Има една песен на Suzanne Vega, наречена "Freezing", която е за издържането на зимата в Ню Йорк, докато същевременно се движите в трудни лични отношения. Текстовете рисуват ярка картина на студената и пуста атмосфера, както буквална, така и емоционална.
Песента започва с Вега, която описва чувствата си на изолация и самота, докато зимата се спуска над града. Тя е буквално замръзнала, физически и емоционално, откривайки, че не може да избяга от студената хватка около себе си.
С напредването на песента тя навлиза в сложността на връзката си. Текстовете отразяват болката и разочарованието от една любовна връзка, която е станала далечна и изглежда неспасяема. Тя копнее за топлина и връзка, но се чувства в капан на емоционална изолация.
Вега вплита образи на смразяващия градски пейзаж с усещането за студ в сърцето си. Припевът капсулира тази метафора:„Замръзвам, замръзвам / Под зимната луна/ Целият лед блести / Сякаш очите ти се отвърнаха от мен твърде рано. Текстът улавя усещането да си в капан в леден, застоял момент, неспособен да намери начин да се освободи.
Песента става все по-интензивна, докато Вега става все по-отчаяна за промяна. Тя моли за освобождаване от емоционалния смут, молейки за нещо, което да размрази леда, който я е обвил.
В крайна сметка песента завършва с нотка на копнеж и надежда. Въпреки емоционалната скреж, която я заобикаля, Вега все още копнее за топлина и изцеление. Песента служи като трогателен размисъл върху предизвикателствата на навигирането в емоционални пейзажи, които се чувстват замръзнали и непроницаеми.