(Стих 1)
В студена и мрачна алея, където сенките дълбоко лежат,
Има човек с тъжни очи, със сълза в уморените му очи.
Дрехите му са скъсани и парцаливи, лицето му е бледо и слабо,
Съжалявай човека, о, съжалявай, защото той живее в грях.
(Припев)
Съжалявам за човека, изгубен и сам,
Скитане без цел, търсене на дом.
Съжалявам за човека, хванат в отчаяние,
Борейки се да намериш надежда навсякъде.
(Стих 2)
Някога той имаше приятели и семейство, но те му обърнаха гръб,
Оставих го съвсем сам да се скита, изгубен в най-тъмния ръб.
Сега той броди по улиците, призрак, търсещ утеха от студа,
Съжалявайте за човека, о, съжалявайте, защото той е загубил всякаква надежда да удържи.
(Припев)
Съжалявам за човека, изгубен и сам,
Скитане без цел, търсене на дом.
Съжалявам за човека, хванат в отчаяние,
Борейки се да намериш надежда навсякъде.
(Мост)
Но все още има надежда за този човек, въпреки че положението му изглежда мрачно,
Защото Божията любов може да го достигне и да го спаси отвътре.
Той може да бъде обърнат от грешните си пътища и да намери отново прошка,
Съжалявай човека, но никога не се предавай, защото любовта може да скъса оковите му.
(Припев)
Съжалявам за човека, изгубен и сам,
Скитане без цел, търсене на дом.
Съжалявам за човека, хванат в отчаяние,
Борейки се да намериш надежда навсякъде.
(Outro)
Чрез Исус Христос той може да намери спасение,
И изплува от тъмнината, в безкрайна радост.