Стоя сам на ветровития бряг,
Соленият морски бриз щипе лицето ми,
А в далечината се задава буря,
Буря, която няма име.
(Припев)
Господарят на размирното море,
Викам те в скръбта си,
О, чуй моя вик и ела при мен,
И ме спаси от този мрак,
(Стих 2)
Вълните се разбиват в скалите,
И морето кипи от гняв и ярост,
Но аз няма да се страхувам,
Защото ти си моето убежище и моята сила.
(Стих 3)
Ти си този, който ходи по вода,
И спира бушуващите вълни с дума,
Ти си този, който успокоява бурите,
И носи мир на разтревоженото сърце.
(Стих 4)
Така че идвам при теб, Господи, в моето време на нужда,
С вяра и доверие оставям страховете си,
Знам, че няма да ме изоставиш,
Защото ти си мой Господ и мой Спасител.
(Припев)
Господарят на размирното море,
Викам те в скръбта си,
О, чуй вика ми и ела при мен,
И ме спаси от този мрак.
(Мост)
И в твоята милост и твоята благодат,
Протягаш се надолу и ме повдигаш,
И аз съм в безопасност, в твоите любящи ръце,
Завинаги ще славя Твоето име.
(Припев)
Господарят на размирното море,
Викам те в скръбта си,
О, чуй вика ми и ела при мен,
И ме спаси от този мрак.