В град на мечтите, където радостта лети,
Дъблин стоеше висок, като фар от светлина.
Но трагедията се случи една съдбовна нощ,
Погълната дискотека, огнена гледка.
(Припев)
О, пожарът в дъблинската дискотека на мечтите,
Изглежда танцуващи души, погълнати от пламъци.
Мелодия на скръбта, толкова стара приказка,
Но духът на Дъблин, вечно смел.
(Стих 2)
Сред хаоса се надигнаха герои,
Живее без да се притеснява от позата на опасността.
Те се втурнаха, смели рицари в стремежа си,
Да донесе утеха, надежда и почивка.
(Мост)
През сълзи и отчаяние Дъблин стои силен,
Обединен град, сърцата бият като едно.
Защото в следствие на бедствието, устойчивостта цъфти,
Свидетелство за безсмъртните мелодии на Дъблин.
(Припев)
О, пожарът в дъблинската дискотека на мечтите,
Изглежда танцуващи души, погълнати от пламъци.
Мелодия на скръбта, толкова стара приказка,
Но духът на Дъблин, вечно смел.
(Стих 3)
Дискотеката може да я няма, но духът й остава,
В сърцата на Дъблин, където устойчивостта се поддържа.
Песен, която ще пеем, завинаги ще бъде,
Поклон пред град, който никога не се предава.
(Outro)
Така че нека огънят на надеждата продължава да гори,
С издигането на Дъблин радостта ще се върне.
От пепелта се издига, по-силен от всякога,
Дискотечен дух, който е вечно чист и повече.