Веднъж чух, когато в буря,
Ти ме притисна до себе си, стопли ме.
Казаха, детето ви никога няма да бъде само.
Когато в тъмнината не тъгуваш,
Знай, че няма да си тръгна.
Ще накарам нощта ти да отстъпи място на зората.
(Припев)
И така, ето ме, вдигам ръце.
Душата ми заявява, в Твоята голяма любов стоя.
Десет хиляди ангели, силни и истински,
Бди над мен и води битките също.
И в теб ще намеря своя мир,
С всяка буря, която идва по пътя ми,
Носен съм на Твоите криле от благодат.
(Стих 2)
Виждал съм те да се движиш по небето,
С леки ветрове и облаци нависоко,
Гръмът, светкавицата разтърсва земята.
Цялото небе провъзгласява Твоята мощ,
Вашите обещания са винаги ярки,
Дори когато вървя през най-тъмната нощ.
(Припев)
И така, ето ме, вдигам ръце.
Душата ми заявява, в Твоята голяма любов стоя.
Десет хиляди ангели, силни и истински,
Бди над мен и води битките също.
И в теб ще намеря своя мир,
С всяка буря, която идва по пътя ми,
Носен съм на Твоите криле от благодат.
(Мост)
Във всичките ми бури, през всички сълзи.
Никога не съм самотен, Ти си близо.
Когато сърцето ми е уморено и о, толкова слабо,
Знам, че ще те чуя да говориш.
И така няма да се страхувам,
Нощта не може да надделее.
Защото любовта ще спечели деня.
(Припев)
И така, ето ме, вдигам ръце.
Душата ми заявява, в Твоята голяма любов стоя.
Десет хиляди ангели, силни и истински,
Бди над мен и води битките също.
И в теб ще намеря своя мир,
С всяка буря, която идва по пътя ми,
Носен съм на Твоите криле от благодат.
(Outro)
Докато пътувам през нощта,
Заобиколен от Твоята свята светлина,
Целият страх със сигурност ще се превърне в похвала.
Ще се издигна на Твоите крила толкова високо,
Докато любовта поглъща тъмното небе,
И ще си почина в прегръдките ти. О, Боже, в Твоите прегръдки.