(Стих 1)
В пещера, дълбока и обширна,
Лежи създание от миналото,
Събудена от прегръдката на съня,
Да се изправиш срещу безмилостното темпо на света.
(Припев)
Обитател на пещерата,
Излизайки от гроба на сенките,
С очи, които се приспособяват към светлината,
Тази вечер започва нова глава.
(Стих 2)
През лабиринтния лабиринт,
Създанието търси забравени дни,
Водени от дълго потискани инстинкти,
Започва едно откривателско пътуване, благословено.
(Припев)
Обитател на пещерата,
Излизайки от гроба на сенките,
С очи, които се приспособяват към светлината,
Тази вечер започва нова глава.
(Мост)
Спомените се събуждат, мечтите се разкриват,
Докато се преразказват стари истории,
Шепот на древна мъдрост се издига,
Осветяващи затъмнени небеса.
(Стих 3)
От тишината на подземието,
Гласът на създанието ще прозвучи,
Свидетелство за силата на оцеляването,
Символ на надеждата във вечната нощ.
(Припев)
Обитател на пещерата,
Излизайки от гроба на сенките,
С очи, които се приспособяват към светлината,
Тази вечер започва нова глава.
(Outro)
В прегръдката на пещерата те откриха,
Сила, която не знаеше граници,
От дълбините светъл фар,
Обитателят на пещерата носи вечна светлина.