В дълбините на душата ми се крие тайна,
Сърце с ум, който се противопоставя.
Бие в ритъм, толкова див и свободен,
Сякаш има живот, различен от мен.
(Припев)
Сърцето ми има собствен ум,
Сила, толкова мощна, че почти е нараснала.
Нашепва желания, мечти толкова смели,
Компас, който ме насочва, когато ми е студено.
(Стих 2)
Чрез нежното докосване на любовта тя се издигна във висините,
Натопен в топлината на лунните нощи.
И все пак, когато сълзите паднаха, усети болката,
Болка и копнеж, като безкраен дъжд.
(Припев)
Сърцето ми има собствен ум,
Сила, толкова мощна, че почти е нараснала.
Нашепва желания, мечти толкова смели,
Компас, който ме насочва, когато ми е студено.
(Мост)
Понякога се боря да разбера,
Сложните пътища, които сърцето ми изисква.
Копнее за връзки, дълбоки и истински,
В свят, в който идват мимолетни моменти.
(Стих 3)
Чрез изпитания и триумфи никога не се поддава,
Пожар вътре, който продължава да се разгаря.
Танцува в ритъма на моята душа,
Симфония, която само аз мога да контролирам.
(Припев)
Сърцето ми има собствен ум,
Сила, толкова мощна, че почти е нараснала.
Нашепва желания, мечти толкова смели,
Компас, който ме насочва, когато ми е студено.
(Outro)
И така, прегръщам този ритъм, тази божествена симфония,
Оставям сърцето си да води, гласът му се преплита.
Защото в неговата мъдрост се крие толкова рядка истина,
Връзка с живота, която е несравнима.