1. Първият стих представя старата църква и описва околностите й, включително старите акациеви дървета, които са израснали високи и величествени.
2. Вторият стих споменава църковната камбана, която бие от поколения, извивайки своята мелодия в радостни и скръбни моменти от живота на членовете на общността.
3. Рефренът на песента подчертава трайното присъствие на църквата, стояща твърдо и непроменена през годините, превръщайки се във вечно светилище за вярващите.
4. Третият стих говори за поколенията, които са преминали, намирайки утеха и сила в трайното присъствие на църквата. Образът на „уморените, намерили почивка“ подчертава ролята на църквата като място за утеха.
5. Песента завършва с препотвърждаване на значението на църквата като фар на вяра и традиция, издържал изпитанието на времето, въпреки променящия се свят извън нейните стени.
„Lumang Simbahan“ е носталгична почит към трайния дух на общност и вяра, представен от трайното присъствие на старата църква. Той подчертава важността на запазването на традициите и цененето на чувството за общност, което предоставят такива места.