Първият стих изразява усещане за това, че си в капан и самотен, като същевременно се утешаваш от познатия дом. Песента засяга и усещането за отегчение от еднаквостта на живота, като същевременно знае, че животът ще се промени, след като децата им пораснат.
След това стих 2 продължава да отразява спомените и щастливите моменти.
Припевът говори за това да се чувстваш заклещен, но в безопасност в този изпълнен с живот дом. Въпреки колко трудно изглеждаше животът да свърши по този начин на места по пътя, „Ти и аз се озовахме на дивана в някакъв морски град... и тук все още лежим един до друг.“