(Стих 1)
Ако дърветата правеха писалки, моретата бяха мастило
И всяка една дума беше записана
Всички мисли на един човек, всички дела, които е извършил
От началото на времето, до края на света
Все пак няма да е достатъчно да пиша за Твоята голяма любов
(Припев)
Да пиша за Твоята велика любов, да разказвам за Твоята велика благодат
За да пишем за Твоята голяма любов, ще ни свърши мястото
Да пиша за Твоята голяма любов, Твоето състрадание, Твоята доброта, милост, търпение
Да пиша за Твоята велика любов, всички Твои чудеса и величие
Да пиша за Твоята велика любов, да разказвам за Твоята велика благодат
О, да пиша за Твоята голяма любов
(Стих 2)
Небесата са толкова широки, а звездите извън времето
И все пак те се свиват до атом в Твоята могъща светлина
През вечността Ти винаги си съществувал, Никога не си имал начало
И въпреки че всичко останало ще се провали, Ти ще останеш Кралят
(Припев)
Да пиша за Твоята велика любов, да разказвам за Твоята велика благодат
За да пишем за Твоята голяма любов, ще ни свърши мястото
Да пиша за Твоята голяма любов, Твоето състрадание, Твоята доброта, милост, търпение
Да пиша за Твоята велика любов, всички Твои чудеса и величие
Да пиша за Твоята велика любов, да разказвам за Твоята велика благодат
О, да пиша за Твоята голяма любов
(Припев)
Да пиша за Твоята велика любов, да разказвам за Твоята велика благодат
За да пишем за Твоята голяма любов, ще ни свърши мястото
Да пиша за Твоята голяма любов, Твоето състрадание, Твоята доброта, милост, търпение
Да пиша за Твоята велика любов, всички Твои чудеса и величие
Да пиша за Твоята велика любов, да разказвам за Твоята велика благодат
О, да пиша за Твоята голяма любов