Arts >> Изкуство и развлечения >  >> Музика >> Песни и текстове

Антигона никога не говори от името на хора — и това е смисълът

Често срещано погрешно четене: че Антигона изразява вътрешните чувства на хора в „Антигона“ на Софокъл. Тя не. Драматичната ирония е по-остра.

Какво прави хорът

Тибанските старци колебаят публично:

Никога не разрешават своя конфликт. Те са раздробени между номос (закон) и дике (божествена справедливост) – и техната публична позиция застава зад техната частна съпричастност.

Какво прави Антигона

Тя се обръща към тях като свидетели: „Гледат ме, о граждани на бащината ми… водена към svatбеня си гроб.“ Тя не претендира, че познава техните сърца. Тя исква да я виждат. Фокусът ѝ е собственото убеждение, не техната психология.

Иронията

Публиката усеща конфликтната съпричастност на хора. Антигона не. Тя умира, мислейки, че градът я осъжда; ние знаем, че градът плаче за нея. Тази пропаст – между това, което героят знае, и това, което публиката знае – е мястото, където живее трагедията.

Антигона не говори за хора. Тя ги разкрива.

Песни и текстове

Related Categories