Arts >> Изкуство и развлечения >  >> Музика >> Песни и текстове

Хорът в „Едип цар“: От скептицизъм до трагично осъзнаване

Тибanskiят хор не е клише на гръцки хор – те са сурогат на публиката, преминавайки същата триетапна пътека от неверие през страх до приемане.

Етап 1: Скептицизъм (Начален)

Те чтят Едип като спасител на Тиба (победител на Сфинкса). Обвинението на Тирезий – отчеубийство, инцест – е немислимо. Те подозряват мотивите на пророка: гордост? подкуп? политически маневри? „Зевс и Аполон знаят… но пророк? Смертен?“ Те защитават царя, когото знаят.

Етап 2: Несигурност (Среден)

Доказателствата се натрупват: разказът на Йокаста за изоставеното бебе, откровението на коринтския вестник. Хорът се разколебава. Те признават пророческата репутация на Тирезий („Никога не съм го знал лъжец“) но се bojат от последствията. „Какво да правя? Какво да кажа?“ Те са застрана – верност срещу истина.

Етап 3: Приемане (Краен)

Когато истината стане неоспорима, те се съгласяват: „Ах, истината е силна“. Те съжаляват Едип („О несъщностен, несъщностен!“) но потвърждават божествената справедливост – неговите неволни злочини все още оскверняват града. Те не се радват; те свидетелстват.

Огледална функция

Пътешествието на хора е пътешествието на публиката. Ние искаме Едип невинен. Боят се от истината. Я приемаме само когато отричането стане невъзможно. Софокъл използва хора за да нагласи наш скръб – да направи откровението заслужено, а не наложено.

Песни и текстове

Related Categories