Хорът обаче първоначално поставя под въпрос истинността на твърденията на Тирезий. Те гледат на Едип като на благороден и мъдър владетел, който преди това е спасил Тива от Сфинкса. На тях им е трудно да повярват, че той е могъл съзнателно да извърши такива жестоки престъпления.
Хорът признава репутацията на Тирезий като почитан пророк, но също така отбелязва, че пророците не са непогрешими. Те смятат, че Тирезий може да е мотивиран от лични оплаквания или фалшива гордост и поставят под въпрос валидността на неговите пророчества.
Докато пиесата се развива и се появяват повече доказателства в подкрепа на обвиненията на Тирезий, Хорът постепенно променя мнението си. Те стават все по-убедени във вината на Едип и изразяват съчувствие към страданията му. Но те също признават, че действията на Едип, макар и несъзнателни, донесоха бедствие на града.
Като цяло възгледът на Хора за обвиненията на Тирезий срещу Едип претърпява трансформация от първоначален скептицизъм до евентуално признаване на тяхната истинност. Тази промяна отразява трагичната траектория на главния герой и разплитането на неговата съдба, подчертавайки ролята на Хора като коментатори и морални водачи в историята.