В царството, където времето пребивава,
Един момент вечно стои.
Непроменено и вечно, то стои,
Замръзнато в истина, по далечни земи.
В нежния обег на сутрешноизгрев,
Времето тъка своя неизменна благодат.
Древен свидетел на историческия поток,
Моменти запазени, вечно сияещи.
Слънцето може да изгрее и звездите да изгаснат,
Но същността на времето никога не ще отстъпи.
То остава постоянно, спокойна нишка,
Показвайки път на душите, където пътеките са разпръснати.
През епохи на радост и вий на скърб,
Преходът на времето никога не казва довиждане.
То държи спомените в нежните си обгръщания,
Вечен убежище, където любовта приема форма.
Нека сезоните танцуват своя грациозен танц,
И нека годините вземат своя вечна позиция.
Защото в царството, където времето се разгъва,
Един момент вечно пази тайните си.