Един момент остава завинаги.
Непроменен и вечен, той стои,
Замръзнал в истината, през далечни земи.
В нежната прегръдка на здрача,
Времето тъче своята непреклонна благодат.
Древен свидетел на потока на историята,
Моменти запазени, вечно сияещи.
Слънцето може да изгрее и звездите да избледнеят,
Но същността на времето никога няма да изчезне.
Остава постоянна, спокойна нишка,
Водещи души там, където се простират пътища.
През епохи на радост и въздишка на скръб,
Времето никога не се сбогува.
Той държи спомени в нежните си ръце,
Вечно светилище, където любовта приема форма.
Така че нека сезоните танцуват своя грациозен танц,
И нека годините заемат своята вечна позиция.
Защото в царството, където времето се разгръща,
Миг завинаги, неговите тайни пазят.