В свят на мимолетни моменти,
Където времето се изплъзва през ръцете ни,
Има песен, която се стреми да улови,
Миг, предназначен да продължи.
(Предприпев)
О, нека останем в настоящето,
Прегръщайки всеки сладък рефрен,
Защото тези мелодии носят със себе си,
Спомени, които няма да избледнеят.
(Припев)
Това е песен за вечност,
Чрез изпитания и чрез промяна,
Свидетелство за нашата устойчивост,
И красотата, която разменяме.
В тъканта на времето ние тъчем,
Песен, която ще остане завинаги,
Симфония от любов и надежда,
Това отеква вечно.
(Стих 2)
Сред хаоса и шума,
Ние намираме утеха в тази мелодия,
Това е мелодия, която ни носи мир,
Балсам за припадане на уморени сърца.
(Мост)
През залези, боядисани в злато,
И лунни нощи, които блестят ярко,
Ние танцуваме под звезден балдахин,
Както шепне песента, „Дръж се здраво“.
(Припев)
Това е песен за вечност,
Чрез изпитания и чрез промяна,
Свидетелство за нашата устойчивост,
И красотата, която разменяме.
В тъканта на времето ние тъчем,
Песен, която ще остане завинаги,
Симфония от любов и надежда,
Това отеква вечно.
(Outro)
Докато дните се превръщат в години,
И годините преминават в десетилетия,
Тази песен ще отекне в нас,
Мелодия, която никога не заглъхва.
И така, нека изпеем тази песен заедно,
В единство, ръка за ръка,
И нека отеква през вековете,
Вечна мелодия, която ще продължи.