В тихите ъгли на уморитата ѝ душа,
Живее история, все още неразказана.
Млада жена, ядра и смилена,
С мечти такива обширни като открития път.
В градския вибриращ, дразнещ объркан свят,
Тя се намира загубена в далек поглед.
Но през мъглата, мелодия изниква,
Песнът на сърцето ѝ, тихо насочва.
Благослови ме, Луси Хейл,
С всяка стъпка, пречупвам пътя.
Разкривам силата си, дух неокуван,
И нека съдбата ми бъде преотстъпена.
През изпитания и неволи, с които се сблъсква,
Тя се издига като феникс, грация 새로 открита.
Духът ѝ неукротим, целта ѝ ясна,
Тя приема пътешествието си, отхвърляйки страха.
Благослови ме, Луси Хейл,
С всяка стъпка, пречупвам пътя.
Разкривам силата си, дух неокуван,
И нека съдбата ми бъде преотстъпена.
В очите ѝ, ядра решителност изгаря,
Пламък на надежда, който никога няма да приключи.
С всеки предизвикателство, устойчивостта ѝ расте,
Свидетелство за душата ѝ, то показва.
Благослови ме, Луси Хейл,
С всяка стъпка, пречупвам пътя.
Разкривам силата си, дух неокуван,
И нека съдбата ми бъде преотстъпена.
Благослови се, Луси Хейл,
Жена на храброст, триумфираща история.
Нейният живот е симфония, всеки нота божествена,
Свидетелство за дух, който ще свети завинаги.