От тази долина казват, че отиваш,
Ще ни липсват твоите светли очи и мила усмивка,
Защото казват, че отнемаш слънцето,
Това освети пътя ни за известно време.
Припев:
О, не ме погребвайте в самотната прерия,
Където дивите койоти ще вият над гроба ми.
Но ме остави да лежа край старата Червена река,
Където слънцето грее ярко на моя роден гроб.
Спомняме си добре, когато се разделихме,
Тъжно и самотно беше това последно сбогом,
Докато сълзите в очите ти ясно ми казаха,
Че ме обичаше твърде добре, за да го кажа.
(Припев)
Тогава ела при мен, когато спя,
И твоето присъствие ще развесели тъжното ми сърце,
Позволете ми да усетя, както някога, вашите топли целувки,
И забрави, че трябва да те напусна, скъпа моя.
(Припев)
Докато отивате всяка вечер до лагерния огън,
Помислете за толкова верния каубой,
Кой ще сънува седлото си за възглавница,
От червената долина и скъпата малка ти.
(Припев)