В цялата песен Хопсин използва ярки образи и метафори, за да нарисува картина на своето умствено и емоционално състояние. Самото заглавие, „Нощни дъги“, внушава усещане за парадокс и двойственост, намеквайки за сложността на неговите преживявания. Дъгите, които обикновено се свързват с красота и надежда, се съпоставят с нощната обстановка, която често носи по-тъмна, мистериозна конотация.
Припевът задава тона на песента, докато Хопсин пее за чувството, че „живее в сън“ и е „преследван от демони“. Той предава чувство на дезориентация и объркване, поставяйки под въпрос собствената си реалност и границите между сънищата и будния живот.
В следващите стихове Хопсин навлиза по-дълбоко в личните си демони и тревогите, които го измъчват. Той засяга темите за неувереността в себе си, несигурността и страха от провал, изразявайки притесненията си, че не отговаря на очакванията и разочарова другите. Текстовете разкриват най-съкровените му мисли и несигурност, предлагайки суров и уязвим поглед върху неговата психика.
Песента също така изследва концепцията за бягство от реалността и привлекателността на веществата като средство за справяне с трудни емоции. Хопсин признава изкушението да избяга от реалността си чрез алкохол и наркотици, но също така признава разрушителната природа на тези патерици и необходимостта да се изправи лице в лице с проблемите си.
Въпреки мрачния тон на песента, "Nocturnal Rainbows" предава усещане за надежда и устойчивост. Честната саморефлексия на Хопсин и желанието му да се изправи срещу страховете си подсказват път към лично израстване и изцеление. Песента служи като напомняне, че дори сред борби и тъмнина, винаги има възможност за намиране на красота и преодоляване на несгодите.