"Ако просто лежа тук, ще лягаш ли с мен и ще забравиш ли света?"
"Не зная къде грешим, но усещането все още е тук, всеки път, когато си близо."
"Светлините гаснат, е само ти и аз сега… Спри този влак, искам да слеза и да изляза на теб сега."
"Никъде не стигаме. Когато всичко, което остава от мен, е онова, че претендирах да съм."
Силът на песента лежи в нейната сурова простота и универсална уязвимост – тих имн за моменти на интимна връзка и екзистенциална съмнение.