Стих 1:
"Ye banks and braes bonnie Doon,
Как можете да цъфтите свежи и красиви?
Как можете да пеете, вие малки птички,
И аз казвам, уморена, дяволска грижа!"
Поетът се обръща към бреговете и склоновете (braes) на река Дун, удивлявайки се на тяхната продължаваща красота въпреки собствената му скръб. Той олицетворява природните стихии и се пита как те могат да процъфтяват, докато той е обременен от грижи и грижи.
Стих 2:
„Ще разбиеш сърцето ми, ти, птицо пееща,
Това безразсъдно ти пее;
Ти ме мислиш за заминалите радости,
Замина, за да не се върне никога."
Сърцето на поета се къса, когато чуе безгрижното пеене на птица. Това му напомня за минали радости и щастливи моменти, които са изчезнали и никога няма да се върнат.
Стих 3:
„Назад се лутах от Бони Дун,
Да видиш розата и канапа от дърво;
И птицата Илка пееше за любовта си,
And sae did I o' mys."
Поетът разказва своите минали преживявания, разхождайки се по бреговете на река Дун. Обичаше да се наслаждава на гледката на цъфтящи рози и орлови нокти, преплетени една в друга, и всяка птица пееше за своята любов, точно както той пееше за своята.
Стих 4:
"Wi' lightsome heart I pu'd a rose,
Фу' сладко върху трънливото си дърво;
И моята лъжа заби моята роза,
Но ах, той ми остави тръна."
Той с умиление си спомня как е откъснал сладка роза от бодлив храст с радостно сърце. Неверният му любим обаче му открадна розата, оставяйки му само трънчето от болка и мъка.
Припев:
„О, вие, банки и брайс, Бони Дун,
Как можете да цъфтите свежи и красиви?
Как можете да пеете, вие малки птички,
И аз казвам, уморена, дяволска грижа!"
Поетът се връща към началния въпрос, подчертавайки как красотата и радостта на природата контрастират със собствената му скръб.
Като цяло, текстовете на "Ye Banks and Braes Bonnie Doon" смесват личните емоции на любов и загуба с образите и атмосферата на шотландската провинция, създавайки трогателна мисъл за мимолетната природа на щастието и контрастиращата устойчивост на природата.