По време на песента повтарящият се припев подчертава усещането за забрава:„Забравен съм/без значение съм/незначителен съм“. Индивидът се чувства засенчен от другите и изгубен в тълпата, поставя под въпрос собственото си съществуване и се чуди дали някой наистина го забелязва или го е грижа за него.
Песента засяга и контраста между външността и вътрешните борби. Главният герой може да представлява фасада на сила и увереност, но дълбоко в себе си те се борят със своята несигурност и страха да не бъдат забравени. Репликата „Никой не ме чува и не мога да дишам/невидим съм, не ме виждат“ подчертава това несъответствие между външния вид и вътрешния смут.
Песента също изследва идеята за търсене на утеха в музиката и намиране на изход за емоциите. Главният герой намира утеха в творческия процес, използвайки го като начин да изразят чувствата си и да се свържат с други, които може да разберат болката им.
В крайна сметка „Забравени“ предава суровите емоции на някой, който се бори с чувствата на изолация и незначителност, копнеещ за признание и връзка в свят, който изглежда ги е пренебрегнал.