Според гледна точка, „Stairway To Heaven“ е или един от най-перфорантираните, или един от най-величествените рок химни за всяко време. Любима или мразена, определено е една от най-програмираните песни в историята на рок радиото. Ученето ѝ е ритуал за поколения начинаещи гитаристи, а тя е кавървана от артисти от Пат Бун до Доли Партон. Десетилетия след излизането, хората продължават да я слушат, купуват и спорят за произход и истински смисъл.
Композирана от Джимми Пейдж и Робърт Плант на зарята на 1970-те, песента бързо стана подпис на Led Zeppelin и перманентна фикстура на FM радиото. Изградена около фолк акустичната гитара на Пейдж, записът започна през 1970 г. и завърши следващата година с lirиките на Плант по време на сесиите за Led Zeppelin IV. Албумът излезе ноември 1971 г. на Atlantic Records и песента бързо стана основна част от живите шоу до последния концерт в Берлин 1980 г. Бендът се събра за Live Aid 1984 и отново 2007 на O2 Arena в Лондон.
„Stairway To Heaven“ остава най-поискваната и най-програмираната песен в историята на FM радиото в САЩ, с рекордни продажби на нотни листове. Извънредно, за песен, никога не издавана като сингъл. Дължината (8:02) я пречи за традиционен 45 rpm сингъл, и мениджмънтът отказа да я пусне в редактиран вид, за да запази артистичната интегритет.
Дословно, „stairway to heaven“ suggерира библейска алузия към реална стълба към небето. Но lirичният подход на Плант е сенки и метафоричен. Отварящият ред: „There's a lady who's sure all that glitters is gold, and she's buying a stairway to heaven“, заедно с „Yes there are two paths you can go by, but in the long run, there's still time to change the road you're on“, suggерира коментар за духовната безплодност на материализма срещу праведния път към просвещение. Известно е, че Плант бил вдъхновен от мистика и магия – референции към Толкин и Lewis Spence's „Magic Arts in Celtic Britain“. Думигрът и образите четат като стилистично упражнение в фантазия, а не сериозно грандиозно заявление.
Възможно е, че фасцинацията на Пейдж към окултист Алистър Кроули и мистичните lirики на Плант да са довели до обвинения за сатанински скрити съобщения (backmasking). В интервю за „Musician Magazine“ Плант коментира: „За мен е много тъжно, защото 'Stairway to Heaven' е писана с най-добри намерения… обръщане на ленти и поставяне на съобщения в края – това не е моя идея за създаване на музика.“
Плант коментира, че е израснал от живите изпълнения, но също така говори с възторг за това колко лесно и спонтанно lirиките са изтинали от перото му: „My hand was writing out the words… I just sat there and looked at them and almost leapt out of my seat.“ Описва песента като „циничен страничен коментар за жена, която винаги получава всичко, което иска, без да дава обратност.“ Неговите коментари подкрепят идеята, че песента е прекалено наданализирана. Мож би Плант просто се е забавлявал с произволни думи и фрази, които му харесава звука им? Като песента казва: „It makes me wonder.“