Можем обаче да разберем защо подобен акт може да бъде обмислен, въз основа на контекста на книгата:
* Отчаяние: Затворниците живеят в състояние на крайно отчаяние, изправени пред глад, болести и постоянна заплаха от смърт. Пазачите представляват символ на тяхното потисничество и актът на насилие може да се разглежда като отчаян опит да се преборят срещу тяхното безсилие.
* Загуба на човечеството: Нечовешките условия в лагерите дехуманизират както затворниците, така и надзирателите. Затворниците може да гледат на пазачите като на по-малко хора, което улеснява обмислянето на насилие срещу тях.
* Желание за отмъщение: Бруталното отношение и унижението, подложено на затворниците, може да подхрани желанието за отмъщение, дори ако това е безполезен и опасен акт.
* Пълно изтощение и объркване: Постоянното страдание и загубата на надежда може да доведе до непредсказуемо и ирационално поведение, потенциално водещо до изблици на насилие.
Важно е обаче да запомните, че „Нощ“ е измислен разказ, базиран на собствения опит на Визел. Конкретното действие, което споменахте, може да не се е случило в действителност.
Книгата се фокусира предимно върху борбата на затворниците да запазят своята човечност и надежда в лицето на невъобразимо страдание. Отчаянието и насилието са аспекти на ситуацията, но книгата набляга предимно на психологическото въздействие на Холокоста.