Брут не иска да срещне армията на Марк Антоний – той търси да избегне директно съпротивостояние, знаяйки, че популярността на Антоний прави откритата битка рискова. Все пак той допуска фатална стратегическа грешка.
Брут предлага марш към Филипи, за да накара Антоний и Октавиан да се бият на неговите условия, вярвайки, че теренът е в полза на неговите сили. Това решение – избор на офанзива вместо защита – води к сокрушително поражение и самоубийството на Брут.
Идеализмът и пресмятането на Брут запечатават съдбата на заговорниците. Филипската кампания е обратната точка, където политически идеализъм се сблъсква с военна реалност.