На мартенските иди през 44 г. пр. н. е. група римски сенатори, водени от Марк Юний Брут и Гай Касий Лонгин, заговорничат да убият Юлий Цезар. Те вярваха, че нарастващата сила и амбиция на Цезар застрашават традиционните ценности и институции на Римската република.
Убийците се позиционират в Сената, където планират да изпълнят заговора си по време на сесия. Когато Цезар влезе в Сената, той беше приближен от заговорниците, които го заобиколиха. Няколко от сенаторите извадиха кинжалите си и започнаха да намушкат Цезар, който беше невъоръжен и хванат неподготвен. Според легендата Брут е бил сред последните убийци, удряли Цезар, който изрекъл прочутите последни думи „Et tu, Brute?“ („Ти също, Брут?“) в неверие и предателство.
Цезар падна в основата на статуята на своя предшественик Помпей, който беше негов съперник. Кръвопролитието в Сената бележи края на живота на Цезар и значително променя хода на римската история.
Мартенските иди символизират предателството и политическите интриги в римската култура и събитието се помни като повратна точка в прехода на Римската република към Римската империя.