В акт 1, сцена 2, пророчица предупреждава Юлий Цезар: „Пази се от идесите на март.“ Идесите (15 март в римския календар) стават дата на убийството на Цезар. Редът функционира като:
Суетоний („Жivot на Юлий Цезар“, 81) посочва пророчица на име Спурина, предупредила Цезар за опасност на идесите. Плутарх добавя, че Цезар е шегува на 15 март: „Идесите дойдоха“, а Спурина отговаря: „Ами да, но не са минаха“. Шекспир компресира това в един, резонансен ред.
Фразата надхвърля своя извор, за да стане универсален синкодер за:
Тя се появява в политически коментари, финансови предупреждения, популярна култура (Симпсоните, X-Files) и ежедневиеска реч – често откъсната от шекспировското си произход.
Шест думи. Ямбичен ритъм. Конкретна дата. Висерален глагол („Пази се“). Редът кондензира ядрото на трагедията: смъртен, предостерегнат, непоклатим, паднал. Силата му е в това, че не казва – спецификите на предателството, имената на заговорниците, падането на републиката – оставяйки пространство за безкрайна реинтерпретация.