В Пистолетът на Пол Ланган (Bluford Series #6), сцената на пеп ръли се развива така:
Тайрей Хобс, баскетболист и натрапчик, очаква признание, когато отборът се представя. Вместо това тълпата свирика, когато името му се обяви. Отрицателната реакция идва от репутацията му за запугане и нещатен инцидент, при който насилие над по-млад ученик.
Това публично унижение – в остър контраст с виковете за другите играчи – задълбочава съмненията и несигурността на Тайрей, ускорявайки jego пад. Свиркането потвърждава страха му, че уважението се спечелява през страх, а не характер, засилвайки вяра, че има нужда от пистолет, за да наложи уважение.
Сцената е ключова: превръща Тайрей от генеричен антагонист в симпатично изобразяване на то, как натрапчичеството маскира дълбока неадекватност.