През 70-те години на миналия век Боуи се насочи към музиката, повлияна от соул, фънк и R&B, с албуми като "Young Americans" и "Station to Station". Той прегърна електронните и ню уейв стиловете в края на 70-те и началото на 80-те години, илюстрирани от емблематичния албум „Low“ и хитовия сингъл „Let’s Dance“.
Бауи продължава да се противопоставя на жанровите граници през следващите десетилетия, изследвайки арт рок, експериментална музика и дори индустриален рок с албуми като "Scary Monsters (and Super Creeps)" и "Outside". През цялата си кариера той често съчетава елементи от рок, поп, електроника, соул, авангард и др.
В обобщение, музиката на Дейвид Бауи обхваща широк спектър от жанрове, което прави предизвикателство да го прикачите към една категория. Той непрекъснато разширява музикалните граници и създава разнообразен каталог, който не подлежи на лесна класификация.