1. Сложност и виртуозност:
* Бързи темпове и сложни хармонии: Bebop Music включваше бързи темпове и сложни промени в акорда, което затруднява случайните слушатели да следват мелодията и импровизацията.
* Високо технически соло: Бебоп солисти като Чарли Паркър и Дизи Гилеспи проявиха невероятно техническо умение и мъжество за импровизация, често разчитайки на усъвършенствани техники като двойни и сложни хармонии. Това ниво на виртуозност беше взискателно както за слушателите, така и за музикантите.
2. Дисонанс и абстракция:
* Отпътуване от конвенциите на суинг ерата: Бебоп се отдалечи от традиционния акцент на ерата на суинг върху мелодията и аранжиментите на големи групи. Той обхвана дисонанс, политоност и по -импровизационен подход, отчуждавайки някои, които предпочитат по -достъпните мелодии и предвидимите структури на по -ранния джаз.
* Абстрактна природа на импровизацията: Импровизацията на Bebop често се фокусира върху абстрактни музикални идеи и сложни хармонии, вместо да се фокусира върху традиционната мелодия или разказване на истории. Това абстрактно качество направи предизвикателство някои да се свържат с музиката на емоционално ниво.
3. Културен и социален контекст:
* Следвоенно разочарование: Непосредственият следвоенния период бе белязан от чувство на несигурност и разочарование. Сложността и абстракцията на Бебоп се разглеждат от някои като отразяващи това обществено настроение, което допълнително допринася за първоначалното му отхвърляне.
* Расово напрежение: Произходът на Бебоп се корени в черната общност и възходът му съвпада с продължаващото расово напрежение в Америка. Тази връзка, съчетана с неговия предизвикателен характер, доведе до обвинения в елитаризъм и отхвърляне на музиката от някои бяла публика.
4. Съпротива от утвърдени музиканти:
* заплаха за ерата на люлеенето: Някои музиканти на Swing Era, като Бени Гудман, виждаха Бебоп като заплаха за техния утвърден стил и популярност. Те често го отхвърляха като прекалено сложен и недостъпен.
* Трудност за игра: Дори утвърдените джаз музиканти им беше трудно да овладеят техническите изисквания и импровизационната свобода на BEBOP. Това затрудняваше да възприемат новия стил, като допълнително допринасяха за първоначалната му съпротива.
Въпреки че е изправен пред първоначалната съпротива, Bebop в крайна сметка се превърна в крайъгълен камък на съвременния джаз и повлия на безброй музиканти в жанрове. Въздействието му върху историята на музиката остава неоспоримо.