В своята същност, тъпаненето е актът на вбутване на крака силно и повторено в земята. То е жест, колкото и човечеството – примитивен, перкусивен и мигновено комуникативен. Независимо дали сигнализира ярост, поддържа бит или заповеда на сцената, тъпаненето превежда сурова енергия в звук и движение.
От сложната ножна работа на ирландския стъпданс и апалачианското клагъинг до грозния гумбут танц в Южна Африка и синкопираната блестка на тап, тъпаненето е сърцевината на безброй глобални танцови традиции. Всяка култура оформя жеста в свой речник, доказвайки, че най-простият импакт може да даде най-сложното изкуство.