В Зовът на дивото на Джек Лондон, Бък учи как да краде храна от Пайк, уличен смислен саничен куче. Този умение за преживяване – открадване на провизии, когато никой не гледа – се оказва essentiel в суровия Юкон, но би било абсолютно неприемливо в имението на съдия Милър в Калифорния, където Бък преди това живя като заведена, доверена спътничка.
Контрастът подчертава централната тема на романа: трансформацията на Бък от цивилизиран домашен любимец до диво същество. Сътът на съдията работи на доверие и правила; святът на Пайк изисква безжалостна прагматичност. Пътешествието на Бък навигира тези противоположни морални рамки, като отговаря на „зова на дивото“.