Еволюцията на дъбъл кик на Ларс Улрих: започнал с единичен, преключил по-късно
Не. Ларс Улрих започна кариерата си в Metallica с единичен педал за басов барабан. Премина към дъбъл педал (или два басови барабана) по-късно – около ерата на ...And Justice for All (1988) и го закрепи за Black Album (1991) и нататък.
Хронология
- Ранни години (1981–1987): Единичен педал на Kill 'Em All, Ride the Lightning, Master of Puppets. Бързи крака, но един басов барабан.
- Преход (1988–1990): Експерименти с дъбъл педал за плътност/скорост на ...And Justice for All (използвани и тригърирани сэмпли).
- Стандартизация (1991+): Дъбъл педал / двубасови барабани на живо и в студио. Позволи бързи 16/32-нотни модели („One“, „Dyers Eve“, „Blackened“).
Защо превключването?
- Растваща композиционна сложност (писането на Хетфилд/Улрих изискваше по-бърз дъбъл бас).
- Влияние на колеги (Ломбардо на Slayer, Чарли Бенате на Anthrax ползвали дъбъл бас).
- Физическа еволюция: Улрих разви издръжливост/техника през години.
Работата на Улрих с единичен педал на първите три албуми остава иконична – доказателство, че музикалност > екип. Но дъбъл кикът стана съществен за развития звук на Metallica.