Въпреки кинообразните изобразявания, скорпионът не може да ухапне многократно в бърза поредица. Неговият ухапвателен апарат (телсон) на връха на опашката доставя единична доза невротоксична отрова за защитна дейност – след което изисква значително време за презареждане.
Отровната жлеза (или двойка жлези) съхранява крайно обем от сложен пептиден коктейл. След изхвърляне, биосинтезата на заместна отрова отнема дни до седмици, в зависимост от вид, хранене и метаболично състояние. Това не е дизайнерска грешка – това е метаболична икономия. Отровата е енергийно скъпа; изхвърлянето ѝ на повтарящи се ухапвания ще компрометира лов и бъдеща защита.
Докато честотата е универсално ниска, мощта и обемът варират драматично:
Едно ухапване от опасен вид изисква спешна грижа. Митът за "множествени ухапвания" може да доведе до подценяване на теглото на единично отровяване – или надценяване на вероятността за повтарящи се атаки.
Уважавайте ухапвателния апарат, но не се страхувайте от залп. Еволюцията е въоръжила скорпиона с прецизен оръжие, а не с пулемет.