1. Скрит подход: Скорпионите са търпеливи ловци. Те използват невероятното си усещане за допир и обоняние, за да открият потенциална плячка. Те пълзят бавно и скрито, приближавайки се крадешком към целта си, без да бъдат забелязани.
2. Засада: Когато са в обхват, скорпионите използват стратегия за лов от засада. Те заемат "атакуваща" поза с вдигнати клещи и извита напред опашка, готови за удар.
3. Атака с клещи: След като плячката е достатъчно близо, скорпионът използва мощните си клещи, за да я хване и задържи сигурно. Клещите имат различни форми и сила в зависимост от вида скорпион и обикновено са добре приспособени за хващане на плячка.
4. Инжектиране на отрова: Скорпионите използват токсичната си отрова като основно средство за покоряване на плячка. Когато плячката бъде уловена, скорпионът бързо избутва извитата си отровна опашка напред и нанася отровно жило. Някои скорпиони могат да удрят многократно, за да осигурят достатъчно инжектиране на отрова.
5. Имобилизация: Отровата действа бързо, парализирайки плячката. Невротоксините, присъстващи в отровата, засягат нервната система на плячката, причинявайки мускулни спазми, парализа и дори смърт. По-малката плячка може да бъде парализирана почти моментално.
6. Хранене: След като плячката е обездвижена, скорпионът започва да се храни. Може да използва щипките си, за да разкъса плячката или да отдели храносмилателни течности, които втечняват вътрешните тъкани, което ги прави по-лесни за консумация.
7. Канибализъм: В определени ситуации скорпионите могат да прибягнат и до канибализъм, поглъщайки по-слаби индивиди от собствения си вид или дори малките си, ако храната е оскъдна.
Важно е да се отбележи, че ловното поведение на скорпионите може да варира леко при различните видове, но общите принципи остават последователни. Техните хищнически инстинкти и специализирани адаптации за лов, включително невидими движения, силна отрова и мощни клещи, ги правят ефикасни хищници в техните местообитания.