Ромео не „убеждава“ аптекаря – той използва отчаянието. Сцената (5.1) е сделка на взаимна нужда:
Ромео: Вижда бедност („глад в образите ти“, „нищета виси на рамената ти“). Предлага 40 дуката (≈20 000 $ днес).
Аптекар: „Такива смъртоносни лекарства имам, но законът в Мантуа наказва със смърт всекиго, който ги продава.“
Ромео: „Светът не е твой приятел, нито законът на света; / Світът не дава закон, да те обогати. / Тогава не будь беден, а счупи го и вземи това.“
Аптекар: „Моята бедност, а не волята ми, съгласява.“ Предава драмът.
Отровата е реална; Джулиета е жива. Ромеовият „добре измислен“ план проваля, защото му липсва информация, а не решителност. Бедността на аптекаря става инструмент за двоен самоубийство.