В „Макбет“ Леди Макбет е архитект на моралния крах на мъжа си. Тя разполага изчислен арсенал от психологически стратегии, за да преодолее съвестта му и да го подтикне към царуубийство. Ето нейните пет основни тактики:
Тя лести величието му („Велик Гламис! Достоен Каудор!“) и представя короната като негова дестинация, правейки убийството логично изпълнение на неговия потенциал.
Когато Макбет се колебае, тя го провоцира: „Когато се одърпа да го направиш, тогава си мъж.“ Тя приравнява смелост на насилие и мъжкост на безжалостност, посрамивайки го да действа.
Тя намеква, че липсва „болезнеността“ (безжалостността) за заемане на власт, засявайки съмнение за неговата годност да управлява.
Тя представя обединен фронт: „Неуспех? Но затягай храбростта си до края, и няма да провалим.“ Спътническото предприятие прави злочина по-малко изолиращ.
Тя нивелира вината като незначителна: „Малко вода ни изчиства от този čin.“ Чрез нормализиране на убийството, тя се опитва да имунизира и двамата против раяние.
Тези тактики ерозират съпротивата на Макбет, но също така засяват зърна на собствения й крах. Психологическата броня, която изгражда за него, става затвор, който накрая я дриви до лудост.