Принудителни тактики на Данфорт за признаване на Титуба в "Вещите"
Корекция: Това е съдия Данфорт (не Хейл), който натиска Титуба в Акт 1.
Принудителни тактики
- Манипулация со страх: "Ще се признаеш, или ще бъдеш повесен." Признанието е оформено като преживяване.
- Изолация: Разпитва я сама, далеч от другите обвинени.
- Насокови въпроси: "Виждала ли Сара Гуд с Дявола? Сара Осбърт?" – имена, наметнати на нея.
- Уплашвания с насилие: "Ще избием Дявола от теб." (Перис/Хатърн помагат.)
- Фалшиво обещание: "Ако ни кажеш... ще бъдеш благословена." Духовно подкуп.
- Използване на уязвимост: Титуба е роб, маргинализирана, езиково изолирана – най-малко способна да се противопостави.
Резултат
Титуба "се признава", нарича Сара Гуд и Осбърт, твърди, че Дяволът е поръчал да му служи. Това валидира рамката на вещичерия и запуска каскада от обвинения. Милър базира това на исторически записи: Титуба (робката на Перис от карибски произход) била бита докато се е признала.