Манипулация и страх: Данфорт си играе със страха и суеверието на Титуба, като предполага, че тя е в опасност и трябва да признае, за да се спаси. Той намеква, че ако тя не си признае, може да се сблъска с тежки последствия, включително нараняване на себе си или на близките си.
Изолация: Данфорт изолира Титуба от другите обвиняеми и я разпитва сама. Тази техника я кара да се чувства уязвима и по-податлива на натиск.
Насочващи въпроси: Данфорт задава водещи въпроси, които неусетно подсказват отговорите, които иска да даде Титуба. Правейки това, той влияе на нейното мислене и я прави по-вероятно да даде желаните признания.
Заплахи: Данфорт заплашва Титуба с физическо насилие и затвор, ако тя не си признае. Той се опитва да я накара да се подчини, като я кара да вярва, че няма друг избор, освен да се подчини.
Фалшиви обещания: Данфорт предлага фалшиви обещания за снизхождение или награда, ако Титуба признае. Той предполага, че ако съдейства, може да получи по-леко наказание или дори да бъде пусната от ареста.
Използване на нейната уязвимост: Данфорт се възползва от социалния статус на Титуба като маргинализирана жена и роб, за да упражнява власт и контрол над нея. Той знае, че тя е уязвима и е по-вероятно да се поддаде на натиск и манипулация.
Тези методи, използвани от съдия Данфорт, допринасят за евентуалното признание на Титуба и играят важна роля в разгръщането на събитията в пиесата.