Превключването на Џони Кейд от „уплашен, тих“ към смел спасител в църковния пожар (Аутсайдърите, гл. 6) произлиза от:
Деца, заловени в горяща сграда → незабавен, недвусмислен морален императив. Няма време за обработка на страх — само действие.
Предишното траума на Џони (насилие от родители, побитие от Соци) е ковало защитни инстинкти, не само жертвеност. Той се идентифицира с уязвимите деца, защото беше едно.
Присъствието на Понбой дава цел. Џони действа за Понбой колкото и за децата — „Не искам да те нараниш.“
Пожарът стрива социалните етикети (грийзър, хулиган, жертва). В криза Џони достъпва вродената си достойност и смелост, които обстоятелствата обикновено подтискат.
Неговата херойка му струва фатални нарани — в момента, в който претендира агенция, тя му отнема живота. Романът предполага, че някои душости напълно расцъфтяват само в жертва.