Улавянето на Атауалпа в Кахамарка през 1532 г. стои като един от най-смелите и последствийни обмани в историята. С по-малко от 200 мъже Франциско Писаро обърна могъщето Инка империство чрез изчислена комбинация от дипломация, психологическа манипулация и безжалостна военна сила.
Писаро изпрати посланици в лагеря на Атауалпа в Кахамарка с дарове и послания за мир. Той се представи като представител на испанската корона, търсещ търговия и съюз, експлоатирайки липсата на опит у инките с европейска измама.
Ключови преводачи — най-вече Филипило и Франсиско де Чавес — премостиха езиковата пропаст. उनнята лоялност беше съмнителна; те манипулираха преводите, за да разкротят испанските изисквания и да усилят подчинението на инките, превръщайки комуникацията в инструмент за контрол.
Атауалпа бе убеден да влезе в централния площад на Кахамарка без оръжие, с уверения за безопасност и желание за партньорство. Инка императорът, уверен в своето числово превъзходство и божествен статус, влезе в капан.
Испанска кавалеря, пехота и артилерия бяха скрити в камените сгради около площадът. Пушки бяха позиционирани за максимален шоков ефект. Планът се базира на ужаса от коне, стрелба и стомана — технологии, непознати на инките.
При предварително условен сигнал (пушков изстрел или вик „Сантиаго!“) испанците избухнаха от укрития. Безоръжейското инка попратие, тесно стиснато на площад, бе заклът. Конете оттъпаха мъже; стрелба и стомана срушиха хиляди за минути. Паника парализира инките сили извън площад.
Писаро лично хвана Атауалпа. Императорът, отчаян да от gewann свобода, предложи стая, напълнена веднъж с злато и два пъти с сrebro — най-известният откуп в историята. Испанците разтопиха съкровището, но все пак екзекутираха Атауалпа (чрез гарот, след инсценирана обръщане в христянство) по обвинения в идолопоклонство и братоубийство.
Този събитие маркира решателното колапсиране на инките съпротива. С мъртвия си бог-император и одъвлена водаческа елита, империството се разпадна, отваряйки път за испанска колонизация на Андите.