Има сцена, в която Джефри е разочарован от тяхното прекалено защитно и контролиращо поведение. Има чувството, че постоянно се опитват да го „оправят“ и да го накарат да отговаря на техните очаквания. Това е особено очевидно, когато го записват в музикалното училище, надявайки се, че това ще му помогне да „стане нормално момче“.
Джефри обаче не им крещи по време на тази сцена. Вместо това той изразява разочарованието си по други начини, като например:
* Бягане: Това е обичайният му начин да се справя със ситуации, които смята за непоносими.
* Отказ от участие: Той активно избягва да участва в музикалното училище, което ядосва леля Дот и чичо Дан.
* Отнасяне към тях безмълвно: Той най-често игнорира опитите им да го ангажират.
Разочарованието на Джефри от леля Дот и чичо Дан произлиза от желанието му да бъде негов човек и да живее живота си според собствените си условия. Той не иска да бъде контролиран или "поправен" и е дълбоко недоволен от постоянните им опити да го променят. Този конфликт е централна тема в историята, подчертавайки важността на индивидуалността и правото да бъдеш различен.