Приказките имат дълга история, датираща от хилядолетия, проследявайки произхода си от древния фолклор, митология и устни традиции за разказване на истории от различни култури по света. Първоначално те са били споделяни и предавани чрез устна традиция, като хора от всички възрасти се наслаждават и се свързват с тези истории.
Първоначално приказките и народните истории са имали символични, предупредителни, религиозни и моралистични цели. Те предават културни вярвания, традиции и ценности от едно поколение на друго. Теми като доброто срещу злото, смелостта, мъдростта и значението на добротата и справедливостта бяха често изследвани.
През 17-ти и 18-ти век литературни фигури като Шарл Перо, Братя Грим и Ханс Кристиан Андерсен събират, преписват и публикуват приказки във формат, подходящ за четене. Тези ранни публикации обаче все още не са насочени основно към деца.
През 19 век възприемането на приказките постепенно започва да се измества към детската литература. Писатели и педагози започнаха да адаптират приказките, за да ги направят по-достъпни и привлекателни за децата. Някои оригинални версии бяха модифицирани, за да премахнат зловещо съдържание или съдържание за възрастни, докато новите истории бяха специално създадени за забавление на децата.
Въпреки че са предназначени за деца, тези адаптирани приказки все още запазват своите универсални теми и символика, което позволява на хора от всички възрасти да продължат да намират смисъл и удоволствие в тях.
В обобщение, приказките са се развили естествено чрез устно разказване на истории и културно наследство. С течение на времето те преминават от универсална форма на забавление към свързване предимно с детската литература, без да губят първоначалната си многостранна същност.