В Артур Конан Дойл's „Случай на самоличност“, Шерлок Холмс разплетва изчезването на женихът на Мейри Сатерланд, Хозмър Енджел, чрез свой подписен метод на наблюдение и дедукция.
1. Подробно наблюдение: Холмс внимателно изследва Мейри Сатерланд, забелязайки неконсеквенции в нейния разказ – особено особеностите в почерка на нейния жених и липсата на проверяеми детайли за неговия живот.
2. Дедуктивно рассуждение: От тези наблюдения Холмс заключава, че Хозмър Енджел е измислена самоличност. Той свързва изглежда несвързани поведенчески сигнали, за да разкрие измамата.
3. Фоново изследване: Холмс изследва Мейрино минало, разкривайки нейното предишно отношение с подател и потенциален мотив за превенция на нейния брак.
4. Разкриване на истината: Изследването разкрива, че „Хозмър Енджел“ е всъщност Мейрино предишен подател – жена, преоблечена за мъж, за да предотврати нейния брак с друг, движена от неотговарена любов.
5. Разрешение: Холмс противостои на Мейри с истината, освобождавайки я от манипулацията въпреки емоционалното раздробление.
Холмс решава случая не чрез проследяване на изчезнал човек, а чрез разкриване на психологическите мотиви зад élaborна измама – демонстрирайки как острото наблюдение, логически извод и разбиране на човешката природа могат да разкрият скрити истини.