Ето разбивка на причините зад критиката на Ръскин:
* Художествени принципи: Ръскин, твърд защитник на движението на прерафаелитите, вярваше в прецизния реализъм и детайлното представяне. Той вижда импресионизма като отклонение от това и отхвърляне на традиционните художествени ценности. Абстрактният и емоционален стил на Уислър, фокусиран върху светлината, атмосферата и настроението, противоречи на идеалите на Ръскин.
* Неразбиране на работата: Възможно е Ръскин да не е схванал напълно намерението зад поредицата "Ноктюрно" на Уислър. Неговата критика предполага буквално тълкуване на творбата, като липсват символичните и атмосферни качества, които Уислър се стреми да улови.
* Лична обида: Някои твърдят, че критиките на Ръскин произтичат от лична враждебност към Уислър. Те имаха предишна среща на изложба на Кралската академия, където работата на Уислър беше остро критикувана, което допълнително подклажда напрежението между тях.
* Публичен спор: Критиката на Ръскин, публикувана в много четен вестник, предизвика обществен отзвук и допринесе за противоречията около импресионизма по онова време. Този спор изигра значителна роля във формирането на художествения дискурс от края на 19 век.
В крайна сметка критиката на Ръскин, макар и остра и погрешна, неволно помогна за издигането на статуса на Уислър като новаторски художник. Общественото внимание, което генерира, в крайна сметка допринесе за разпознаването и приемането на импресионизма като валидна форма на изкуство.