* Ситуационна ирония: Това е може би най-разпространеният вид. Цялата книга зависи от това:
* Разчитането на боговете на Пърси: Въпреки огромната си сила, олимпийските богове се нуждаят от Пърси, за да победят Кронос. Пророчеството изрично заявява, че само дете от Тримата големи може да победи Кронос, демонстрирайки как могъщите богове разчитат на един на пръв поглед обикновен тийнейджър.
* Предателството на Лука: Люк, приятелят и менторът на Пърси, се оказва главният злодей, шампионът на Кронос. Това неочаквано предателство създава трогателен и трагичен обрат.
* Уязвимост на Camp Half-Blood: Светилището на полубогове, Лагерът на нечистокръвните, е под постоянна атака от титаните. Това е иронично, като се има предвид, че е предназначено да бъде безопасно убежище.
* Драматична ирония: Това се случва, когато публиката знае нещо, което героите не знаят.
* Произходът на Пърси: Читателят знае, че Пърси е син на Посейдон много преди да научи тази истина. Това създава напрежение и очакване, докато Пърси се бори да разбере самоличността си.
* Съдбата на Люк: Читателят е наясно с крайната съдба на Люк, неговата жертва, за да спаси Анабет, въпреки че самият Лука не знае, че това ще бъде неговият край.
* Вербална ирония: Тази форма е по-малко забележима, но все още присъства:
* "Силите" на Пърси: „Силите“ на Пърси често се описват като слабости, като неговата дислексия и ADHD. Това е иронично, защото тези „слабости“ всъщност са неговите силни страни като полубог.
* Обещанията на боговете: Боговете често дават обещания, които не могат или не спазват, създавайки усещане за ирония.
Като цяло използването на ирония в „Последният олимпиец“ подобрява разказа, като добавя напрежение, хумор и усещане за сложност към героите и техните взаимоотношения. Той подчертава темите за съдбата, силата и човешкото състояние, добавяйки дълбочина към епичната битка срещу титаните.