1. И двете са състояния на повишена възбуда.
* Страх: Тялото ви преминава в режим „борба или бягство“, освобождавайки адреналин, ускорявайки пулса и изостряйки сетивата.
* Скука: Умът ви е неангажиран, търси стимулация, а вниманието ви блуждае, което потенциално води до неспокойно нервност или сънуване.
2. И двете могат да доведат до негативни последици.
* Страх: Може да парализира действието, да попречи на рационалното вземане на решения и да доведе до поведение на избягване.
* Скука: Може да доведе до отлагане, откъсване от задачи и потенциално разрушително поведение за търсене на стимулация (напр. поемане на риск).
3. И двете са субективни преживявания.
* Страх: Това, което един човек намира за ужасяващо, друг може да намери леко обезпокоително.
* Скука: Задача, която някой намира за смазващо душата скучна, друг може да намери за ангажираща и предизвикателна.
4. И двете могат да бъдат предизвикани от подобни обстоятелства.
* Страх: Несигурността, липсата на контрол и неизвестното могат да предизвикат страх.
* Скука: Липсата на новости, рутина и усещането за застой могат да подхранят скуката.
5. И двете могат да се управляват.
* Страх: Изправянето пред страхове, практикуването на техники за релаксация и изграждането на механизми за справяне могат да помогнат за справяне със страха.
* Скука: Търсенето на нови преживявания, заниманията с хобита и намирането на начини да предизвикате себе си могат да се борят със скуката.
По същество и страхът, и отегчението представляват състояние на „неразположение“ с настоящата ситуация. Страхът ви тласка към действие, за да премахнете възприеманата заплаха, докато скуката ви тласка към действие, за да търсите по-стимулиращо изживяване.
Въпреки че може да изглеждат различни, разпознаването на тези споделени аспекти може да ни помогне да разберем по-добре собствените си емоционални състояния и как да ги управляваме ефективно.